Мимикрията е термин, който се използва в еволюционната и екологичната литература за описание на различни явления. Много от тях са примери за силата на естествения отбор и влиянието му върху адаптирането на организмите в природата. Според някои учени има няколко направления, по които условно може да се говори за мимикрия.
Агресивна мимикрия
При този тип мимикрия имитиращият вид (мимик) примамва плячката си. Например, някои насекомоядни растения отделят вещества, които привличат насекомите. Така примамени от тях, те попадат в капана на растенията. Това става посредством различни механизми като отделяне на слузни (лепкави) вещества от специализираните жлезисти власинки по листата, наподобяващи капчици роса, които се наблюдават при род Росянка (Drosera sp.), или механично задвижване при допир на своите „капани“ (видоизменените части на листата) при род Венерина мухоловка (Dionaea sp.).
Стимулирането на чувствителните участъци и последващото отделяне на ензими подпомагат процеса на разграждане на уловените насекоми до лесно усвоими хранителни вещества за растенията.
Защитна мимикрия
Тук мимикът използва този тип мимикрия, за да се предпазва от неприятелите си. Пример за такава мимикрия се наблюдава при Срамежливата мимоза (Mimosa pudica). При допир растението намалява тургора си, като водата от най-връхните зелени части се оттегля към кореновата система и по този начин успява да наподоби изсъхнало растение. Така тревопасните животни не го забелязват и не го използват за храна.
Сукулентите растения от род Литопс (Lithops) пък използват мимикрията, за да останат незабележими в околната среда, наподобявайки елементи от неживата природа. Популярното име на рода „Живи камъчета“ идва именно оттам. Това е и причината да бъдат открити и описани като растителни видове сравнително късно в исторически план.
Размножителна мимикрия
Този вид мимиркия е пример за удивителното разнообразие от системи за опрашване на растенията. Много интересна е т. нар. сексуална мимикрия при род Пчелица (Оphrys), при която растенията привличат мъжките пчели-опрашители чрез имитиране на женски индивиди, като отделят химични вещества (алкени) от цветовете, изпращащи сигнали за чифтосване. Прашецът полепва по мъжката пчела и примамена от другите екземпляри от съседни популации, тя посещава техните цветове и разнася прашеца, чрез който се извършва опрашването.
Не може да не споменем и семейство Салепови (Орхидеи), към което се отнася й Пчелицата. Особеностите в устройството на цвета при орхидеите са ключов фактор за запазване на видовото разнообразие.
Интересна е и мимикрията при Стапелията (Stapelia sp.) и Рафлезията (Rafflesia sp.). Веществата, които се отделят от цветовете им, са с химична структура, сходна с тази на летливите вещества, които се отделят при гниеща животинска плът. Баграта на цветовете, която е в кафявата и червената гама, още повече допринася за привличането на насекомите-опрашители. Така цветовете, наподобяващи разлагаща се органична материя, служат като място за хранене и размножоване на трупните мухи и бръмбари, които извършват своите жизнени процеси и подпомагат опрашването на растенията.
Трудно може да бъде поставена ясна граница между отделните видове мимикрия поради изключително разнообразните методи за адаптиране и оцеляване на живите организми в природата. Има описани различни типове и подтипове. Някои организми са развили множество приспособления, като имитират няколко различни модела. Повечето от тези организми постоянно използват хитринки, за да оцеляват в околната среда.
Учените развиват различни хипотези за еволюционното развитие на животинските организми. Много от тези хипотези са се доказвали и продължават да се доказват благодарение на научноизследователските дейности в цял свят.
Може да научите много интересни факти от света на растенията от специалистите на Цветни идеи. А ако искате този свят да оживи и вашия офис, ни се обадете за безплатен оглед на тел. 089 900 1602, направете запитване онлайн или ни пишете на info@cvetni-idei.com.